Революцията на изкуствения интелект създава безпрецедентно енергийно предизвикателство, което принуждава технологичните гиганти да търсят алтернативи на традиционните енергийни източници, за да подкрепят нарастващите си амбиции.
Microsoft, Google и Amazon обявиха значими партньорства в областта на ядрената енергия през последната година, отбелязвайки стратегически завой към посрещане както на огромните енергийни нужди на центровете за данни с ИИ, така и на климатичните си ангажименти. Сделките включват възстановяване на неактивни мощности, инвестиции в реактори от ново поколение и развитие на малки модулни реактори (SMR), които обещават по-гъвкаво внедряване.
Споразумението на Microsoft с Constellation Energy за рестартиране на реактор Unit 1 в Three Mile Island е едно от най-значимите партньорства. Двадесетгодишното споразумение за изкупуване на електроенергия ще добави над 800 мегавата безвъглеродна енергия към мрежата, когато съоръжението влезе в експлоатация през 2028 г. Междувременно Google сключи договор с Kairos Power за разработване на няколко малки модулни реактора, които се очаква да осигурят 500 мегавата електроенергия до 2030 г., с допълнителен капацитет, планиран до 2035 г.
Amazon също не изостава, като подписа споразумения с Energy Northwest, X-energy и Dominion Energy за подкрепа на ядрени проекти, които в бъдеще могат да осигурят гигавати мощност. Компанията придоби и център за данни в непосредствена близост до ядрената централа Susquehanna в Пенсилвания, осигурявайки си директен достъп до безвъглеродна електроенергия.
Причината за спешността на тези партньорства е ясна: очаква се потреблението на електроенергия от центровете за данни да се удвои до 2030 г., достигайки потенциално 9% от общото електропотребление в САЩ. Според изследване на Goldman Sachs, за да се покрие целият ръст на търсенето на енергия от центровете за данни до 2030 г., ще са необходими 85-90 гигавата нова ядрена мощност, но по-малко от 10% от този капацитет вероятно ще бъде наличен в световен мащаб до тогава.
Въпреки че ядрените партньорства предлагат път към надеждна, безвъглеродна енергия, остават предизвикателства. Новите реактори изискват дълги срокове за разработка, като повечето проекти не се очаква да влязат в експлоатация преди 30-те години на този век. Освен това високите капиталови разходи за развитие на ядрената енергетика карат някои критици да се питат дали в крайна сметка данъкоплатците няма да поемат финансовия риск.
Въпреки тези опасения, приемането на ядрената енергия от технологичната индустрия бележи значителна промяна в подхода на компаниите към енергийните им нужди. Докато ИИ продължава да трансформира бизнеса и обществото, осигуряването на устойчиви енергийни източници се превръща не само в екологичен приоритет, но и в конкурентно предимство.