Ново изследване предполага, че изкуственият интелект може да се превърне в мощен инструмент за разрешаване на международни конфликти, макар че експертите предупреждават за значителни ограничения при дипломатическото му приложение.
Испанската неправителствена организация Институт за интегрирани преходи (IFIT) публикува на 12 май 2025 г. резултати, които разглеждат потенциалната роля на AI в дипломатическото разрешаване на конфликти. Според изпълнителния директор на IFIT Марк Фрийман, традиционният дипломатически подход с дълги и всеобхватни мирни преговори често се оказва неефективен, когато се анализира спрямо историческите резултати.
„Често има много кратък период, в който можете ефективно да използвате инструмента на преговорите или медиацията в дадена ситуация“, обяснява Фрийман. Неговото изследване показва, че по-бързите „рамкови споразумения“ и ограничени примирия — с изчистване на детайлите на по-късен етап — по-често водят до по-успешни и трайни мирни уреждания, отколкото всеобхватните преговори.
Фрийман смята, че AI системите могат да подобрят този подход, като анализират минали конфликти и идентифицират оптимални стратегии за преговори. „AI може да направи ускорените преговори още по-бързи“, отбелязва той. IFIT е разработил ускорен подход, насочен към постигане на споразумения в ранните етапи на конфликтите, като вярват, че AI инструментите могат значително да ускорят този процес.
Въпреки това Стефан Хойман, съдиректор на базирания в Берлин мозъчен тръст Stiftung Neue Verantwortung и член на Експертната комисия по изкуствен интелект към германския парламент, предупреждава за ограниченията на AI в дипломатически контекст. „Човешките връзки — личните отношения между лидерите — могат да променят хода на преговорите“, казва Хойман. „AI не може да възпроизведе това.“
Хойман посочва исторически примери като Мюнхенското споразумение от 1938 г., което на пръв поглед намалява напрежението, но в крайна сметка води до катастрофа. „Умилостивяването в Мюнхен през 1938 г. се възприема като деескалираща стъпка — но доведе до катастрофа“, обяснява той. „Етикети като 'ескалация' и 'деескалация' са твърде опростени“, за да бъдат правилно оценени от AI. Той също така отбелязва, че макар AI да се справя добре в отворени информационни среди, „няма магически да реши разузнавателните ни проблеми със затворени общества като Северна Корея или Русия“.
Въпреки тези предизвикателства, изследователи от различни институции продължават да проучват приложенията на AI в дипломацията, включително изготвянето на мирни споразумения, предотвратяването на ядрена ескалация и мониторинга на спазването на примирия. С развитието на AI системите ролята им в международните отношения вероятно ще нараства, изисквайки внимателно отчитане както на възможностите, така и на ограниченията им.