Американското правителство все по-често се обръща към изкуствения интелект, за да преосмисли подхода си към глобалната дипломация и разрешаването на конфликти, което има значителни последици за националната сигурност.
В Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон, изследователите от лабораторията за бъдещи изследвания са пионери в прилагането на изкуствен интелект в дипломатическата практика с финансиране от Главната служба за дигитални и AI технологии към Пентагона. Лабораторията експериментира с големи езикови модели като ChatGPT и DeepSeek за справяне със сложни въпроси на войната и мира, излизайки отвъд традиционните дипломатически роли на ИИ като писане на речи и административни задачи.
Една от водещите инициативи на лабораторията, „Стратегически насрещни ветрове“, демонстрира потенциала на ИИ в мирните преговори. Програмата е разработена чрез обучение на ИИ модели върху стотици исторически мирни договори, заедно с актуални новинарски статии, описващи позициите на преговарящите в конфликта в Украйна. Системата идентифицира потенциални области на съгласие, които могат да доведат до прекратяване на огъня, предоставяйки на дипломатите базирани на данни прозрения, които иначе биха останали скрити.
„Може би в бъдеще ИИ ще започва сам преговорите... а човешкият преговарящ ще казва: 'Добре, чудесно, сега да уточним последните детайли'“, предполага Андрю Мур, старши сътрудник към Центъра за нова американска сигурност, който си представя, че ИИ инструментите в крайна сметка ще симулират чуждестранни лидери, за да помогнат на дипломатите да тестват реакции при кризи.
Въпреки това, тези технологии имат съществени ограничения. Андрю Реди, основател на Лабораторията за рискове и сигурност към Бъркли, предупреждава за асиметрия на информацията: „Противниците на САЩ имат значително предимство, защото ние публикуваме всичко... а те не го правят.“ Тази разлика в прозрачността може потенциално да бъде използвана от държави с по-малко отворена информационна среда.
Експертите също така предупреждават, че ИИ системите се затрудняват с нови, безпрецедентни ситуации. „Ако наистина смятате, че вашето геополитическо предизвикателство е черен лебед, инструментите на ИИ няма да ви бъдат полезни“, отбелязва Реди, подчертавайки зависимостта на ИИ от исторически модели.
Департаментите по отбрана и външни работи провеждат собствени експерименти с ИИ, което сигнализира за по-широка институционална промяна към компютърна дипломация. Бенджамин Дженсън от CSIS признава, че тези системи се нуждаят от специализирано обучение, за да разбират дипломатическия език, като посочва случаи, в които ИИ модели са тълкували погрешно термини като „възпиране в Арктика“ с неволно комични резултати.
С развитието на тези технологии, политиците са изправени пред ключов избор за ролята на ИИ в американската външна политика: ще се превърне ли той в безценен дипломатически помощник, предоставящ нюансирани прозрения, или просто ще остане поредният дигитален инструмент с ограничена практическа стойност? Отговорът вероятно ще оформи американската дипломатическа стратегия за десетилетия напред.