Изкуственият интелект бързо трансформира начина, по който държавите подхождат към външната политика и дипломатическите отношения, като големите езикови модели се превръщат във все по-ценни инструменти в международните дела.
С финансиране от Главния офис за дигитални и AI технологии на Пентагона, изследователски институти като Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) експериментират със системи като ChatGPT и DeepSeek за решаване на сложни въпроси, свързани с война и мир. С подкрепата на Главния офис за дигитални и AI технологии на Пентагона, лабораторията експериментира с AI като ChatGPT и DeepSeek, за да проучи как те могат да бъдат приложени по въпроси на война и мир. Докато през последните години AI инструментите навлизат във външните министерства по света, за да подпомагат рутинни дипломатически задачи като писане на речи, сега тези системи все по-често се разглеждат и като потенциални помощници при вземането на решения в ситуации с висок риск.
Изследователите тестват потенциала на AI за изготвяне на мирни споразумения, предотвратяване на ядрена война и наблюдение на спазването на примирията. Американското правителство активно развива тези възможности, като както министерствата на отбраната, така и на външните работи експериментират със собствени AI системи. Обединеното кралство също работи по „иновативни технологии“ за цялостна промяна на дипломатическите практики, включително използване на AI за планиране на сценарии за преговори. Дори изследователи в Иран проучват подобни приложения.
Едно от обещаващите приложения включва симулиране на световни лидери като Владимир Путин от Русия и Си Дзинпин от Китай, така че дипломатите да могат да тестват реакции при потенциални кризи. AI инструментите могат да подпомагат и мониторинга на примирия, анализа на сателитни изображения и прилагането на санкции. „Неща, които преди изискваха цели екипи, вече могат частично да се автоматизират“, казва Андрю Мур, старши сътрудник в Центъра за нова американска сигурност.
Визията на Държавния департамент за интеграция на AI е амбициозна, но среща предизвикателства. „В една версия на бъдещето на Държавния департамент... сме заредили дипломатически телеграми и сме обучили [AI] на дипломатически задачи“, а AI предоставя полезна информация за решаване на неотложни дипломатически проблеми. Алтернативният сценарий „прилича на нещо от филма Idiocracy“, препратка към филма от 2006 г. за дистопично бъдеще.
Въпреки технологичния напредък, експертите подчертават важни ограничения. Стефан Хойман, съдиректор на базирания в Берлин институт Stiftung Neue Verantwortung, отбелязва, че „човешките връзки — личните отношения между лидерите — могат да променят хода на преговорите. AI не може да възпроизведе това.“ Освен това AI изпитва затруднения при оценката на дългосрочните последици от краткосрочни решения.
Докато държавите се надпреварват да развиват тези възможности, интеграцията на AI във външната политика представлява значителна промяна в международните отношения, балансирайки технологичните иновации с незаменимите човешки елементи на дипломацията.