Гърбатите китове, едни от най-впечатляващите обитатели на океана, извършват едни от най-дългите миграции сред всички бозайници на Земята, изминавайки хиляди мили между тропически размножителни води и по-студени хранителни зони. С тегло до 40 тона и дължина 18 метра, тези гиганти традиционно са били изключително трудни за проследяване в обширните океански пространства – до сега.
Пробивът идва от платформи като Happywhale, които използват усъвършенствани AI алгоритми за идентифициране на отделни китове по снимки на техните опашки (флукове). „В северната част на Тихия океан сме идентифицирали почти всеки жив кит“, обяснява Тед Чийзман, основател на Happywhale. Системата обработва изображения, изпратени както от професионални изследователи, така и от граждани-наблюдатели, като моментално ги сравнява с обширна база данни от вече документирани китове.
Този подход, базиран на колективно сътрудничество, се оказва изключително ефективен. В базата данни вече има близо 800 000 снимки, идентифициращи над 100 000 отделни кита по целия свят. Технологията вече е разкрила тревожни тенденции, включително 20% спад в популацията на гърбатите китове в северната част на Тихия океан между 2012 и 2021 г., съвпадащ с тежка морска топлинна вълна, която е нарушила хранителните вериги.
Прецизността и ефективността на AI системата преобразяват изследванията на китове. Това, което преди е изисквало години ръчен анализ, сега може да се постигне за седмици. „Алгоритъм като този драматично ускорява процеса на събиране на информация“, отбелязват изследователи, които са използвали технологията за анализ на над 200 000 снимки на китове, обхващащи повече от две десетилетия.
Освен проследяването на популациите, технологията предоставя ключови данни за това как китовете реагират на нарастващите екологични предизвикателства. С усилването на климатичните промени, затоплянето на моретата, сблъсъците с кораби и заплитанията в рибарски уреди представляват все по-голяма заплаха за тези морски бозайници. AI системата за проследяване предоставя безпрецедентна детайлност за научни изследвания, позволявайки на природозащитниците да прилагат по-ефективни стратегии за защита, базирани на актуални данни за движенията и поведението на китовете.
Успехът на този подход вдъхновява развитието на подобни AI приложения и за други морски видове, показвайки как изкуственият интелект може да бъде мощен съюзник в усилията за опазване на дивата природа по целия свят.