menu
close

AI съучен на Google прави пробивно откритие в еволюцията на бактериите

Изследователският екип на Google разработи система за AI съучен, базирана на Gemini 2.0, която помага на учените да генерират нови хипотези и ускоряват научните открития. В забележителна демонстрация системата самостоятелно предложи как капсид-образуващите фаг-индуцируеми хромозомни острови (cf-PICI) взаимодействат с различни фагови опашки, за да разширят обхвата си на гостоприемници — откритие, което съвпада с непубликувани експериментални резултати. Експертните оценки показват, че изходните данни на AI съучена имат по-висок потенциал за новост и въздействие в сравнение с други модели, което подчертава обещанието му да ускори научните пробиви.
AI съучен на Google прави пробивно откритие в еволюцията на бактериите

Мултиагентната AI система съучен на Google доказва своята стойност като мощен научен асистент, като прави истински научни открития, които обикновено биха отнели години на изследователите.

Мотивирани от предизвикателствата в съвременния процес на научно откриване, Google разработи AI съучена като мултиагентна AI система, базирана на Gemini 2.0. Системата е проектирана да функционира като колаборативен инструмент за учени, отразявайки логиката, която стои в основата на научния метод.

Извън стандартните инструменти за преглед и обобщение на литература, AI съученът има за цел да открива нови, оригинални знания и да формулира нови изследователски хипотези на базата на предходни доказателства и съобразени с конкретни научни цели. При зададена изследователска цел на учен, формулирана на естествен език, системата генерира нови хипотези, подробни изследователски обзори и експериментални протоколи.

Възможностите на системата бяха драматично демонстрирани, когато професорите от Imperial College London Хосе Пенадес и Тиаго Коста я предизвикаха със сложен въпрос за еволюцията на бактериите. Лабораторията на Пенадес бе прекарала десетилетие в разгадаване на това как капсид-образуващите фаг-индуцируеми хромозомни острови (cf-PICI) могат да сменят опашки, за да инфектират различни бактериални видове. Преди да публикуват своите открития, те решиха да тестват AI съучена, като му представят своите непубликувани данни и проверят дали ще достигне до същото заключение.

Резултатът беше забележителен. AI системата правилно идентифицира, че cf-PICI произвеждат собствени капсиди и пакетират своята ДНК, като разчитат единствено на фагови опашки за трансфер. Тя откри, че cf-PICI освобождават неинфективни, безопашкови капсиди, съдържащи тяхната ДНК, в околната среда, които след това взаимодействат с фагови опашки от различни видове, за да формират химерни частици, способни да инжектират ДНК в различни бактериални видове в зависимост от наличната опашка.

Професор Пенадес отбелязва, че неговият екип е бил възпрепятстван от собствените си предразсъдъци: „Бяхме предубедени. В продължение на много години винаги съм мислел — а и всички в областта на фаговата биология мислят — че след инфекция това, което имаш, са инфекциозни частици с капсид и опашка. Не разбирахме защо имахме PICI, които могат да бъдат индуцирани, но не се пренасят... Бяхме толкова предубедени, че не виждахме какво всъщност се случва.“

Представянето на AI съучена е валидирано и извън този отделен случай. При подмножество от 11 изследователски цели, експерти в областта оцениха резултатите на системата спрямо други релевантни базови модели. Въпреки че извадката е малка, експертите прецениха, че AI съученът има по-висок потенциал за новост и въздействие и предпочетоха неговите резултати пред тези на други модели.

За да улесни отговорното проучване на потенциала на AI съучена, Google предоставя достъп до системата за изследователски организации чрез програмата Trusted Tester. С нарастването на сложността и интердисциплинарността на научните предизвикателства, инструменти като AI съучена могат значително да ускорят темпото на откритията, като помагат на учените да преодоляват собствените си пристрастия и да идентифицират обещаващи нови изследователски направления.

Source:

Latest News