Революционно проучване, използващо изкуствен интелект за анализ на мозъчни сканирания, разкрива скритото неврологично въздействие на пандемията от COVID-19 върху здрави индивиди.
Изследователи от Университета в Нотингам прилагат напреднали алгоритми за машинно обучение, за да изследват данни от мозъчни изображения на близо 1000 възрастни участници в британското изследване UK Biobank. Чрез обучение на AI модели върху над 15 000 мозъчни сканирания, направени преди пандемията, екипът създава усъвършенстван инструмент за прогнозиране на възрастта на мозъка, който може да определи колко стар изглежда мозъкът на даден човек спрямо реалната му хронологична възраст.
Резултатите, публикувани в Nature Communications на 22 юли, показват, че хората, преживели пандемията, са изпитали ускорено стареене на мозъка средно с 5,5 месеца в сравнение с тези, чиито сканирания са направени изцяло преди нея. Забележително е, че този ефект на стареене се наблюдава независимо дали лицата са били инфектирани с вируса.
"Най-много ме изненада фактът, че дори хора, които не са боледували от COVID, показват значително увеличаване на темпа на стареене на мозъка," казва водещият автор д-р Али-Реза Мохамади-Нежад. "Това наистина показва колко силно самото преживяване на пандемията – от изолацията до несигурността – може да е повлияло на здравето на мозъка ни."
Стареенето на мозъка е най-изразено при по-възрастни хора, мъже и лица от социално уязвими групи. Интересно е, че само тези, които са били инфектирани с COVID-19, показват измерими спадове в когнитивни способности като умствена гъвкавост и скорост на обработка на информация, което предполага, че структурните промени в мозъка не водят непременно до функционални нарушения.
Въпреки че проучването не разглежда конкретни интервенции, изследователите предполагат, че стратегии, известни с ползите си за мозъчното здраве – като физическа активност, достатъчен сън, здравословно хранене и социални контакти – могат да помогнат за противодействие на стареенето на мозъка, свързано с пандемията. Те също така отбелязват, че наблюдаваните промени може да са обратими, което дава обнадеждаваща перспектива за общественото здраве.
"Нашите открития подчертават необходимостта да се адресират здравните и социално-икономическите неравенства, наред с факторите на начина на живот, за да се ограничи ускореното стареене на мозъка," заключават изследователите. "Това проучване ни напомня, че здравето на мозъка се формира не само от болести, но и от ежедневната ни среда и големи обществени сътресения."