В историческа сделка, обявена на 23 май 2025 г., Oracle се ангажира да закупи чипове GB200 на Nvidia на стойност около 40 милиарда долара, за да захрани новия дейта център на OpenAI в Абилийн, Тексас.
Огромното съоръжение е ключов елемент от американския проект Stargate – инициатива на стойност 500 милиарда долара, водена от водещи AI компании с цел да укрепи конкурентоспособността на САЩ в бързо развиващия се световен пейзаж на изкуствения интелект. Според Financial Times, Oracle ще закупи около 400 000 от най-мощните AI процесори на Nvidia и ще отдаде изчислителната мощност под наем на OpenAI, като Oracle се съгласява на 15-годишен лизинг за обекта.
Това развитие бележи значителна промяна в инфраструктурната стратегия на OpenAI. „Дейта центърът в Абилийн е ключова стъпка към намаляване на зависимостта на OpenAI от Microsoft“, отбелязват анализатори, след като двете компании наскоро прекратиха ексклузивното си споразумение поради невъзможността на Microsoft да отговори на нарастващите изчислителни нужди на OpenAI.
За Oracle партньорството е стратегическа възможност да разшири облачните си услуги и да навакса изоставането спрямо пазарните лидери Microsoft, Amazon и Google. Очаква се дейта центърът да бъде напълно оперативен до средата на 2026 г., предоставяйки на OpenAI огромния изчислителен ресурс, необходим за обучение и внедряване на все по-усъвършенствани AI модели.
Сделката се случва на фона на засилващата се глобална надпревара за изчислителна мощ за AI. Nvidia, чиито чипове са от решаващо значение за обучението на напреднали AI системи, се превърна в една от най-ценните компании в света, като наскоро си върна лидерската позиция в края на 2024 г. Търсенето на високопроизводителни AI чипове продължава да расте, докато технологични гиганти и правителства по света инвестират масово в инфраструктура за изкуствен интелект.
Освен американското съоръжение, OpenAI, Oracle и Nvidia си сътрудничат и по друг проект Stargate в Обединените арабски емирства, където нов дейта център за AI ще използва над 100 000 чипа на Nvidia, като първата му фаза трябва да заработи през 2026 г.