Учени от Университета Джъдзян в Китай създадоха революционен диагностичен инструмент, който използва изкуствен интелект за откриване на болестта на Паркинсон чрез анализ на ушна кал, постигайки впечатляваща точност от 94,4%.
Изследователският екип, ръководен от Хао Донг и Данхуа Джу, публикува своите открития в списание Analytical Chemistry. Техният подход се основава на факта, че ушната кал съдържа себум — мазна субстанция, чийто химичен състав се променя с напредването на заболяването. За разлика от себума по кожата, ушната кал се намира в защитена среда, свободна от външни замърсители като прах или козметика.
В изследването са събрани проби от ушна кал от 209 участници (108 с болестта на Паркинсон и 101 без). Чрез усъвършенствани техники на газова хроматография-масспектрометрия (GC-MS) учените идентифицират четири летливи органични съединения, които се срещат в значително различни концентрации при пациенти с Паркинсон: етилбензен, 4-етилтолуен, пентанал и 2-пентадецил-1,3-диоксолан.
Екипът разработва система за изкуствено обоняние (AIO), като комбинира газова хроматография с повърхностни акустични вълнови сензори (GC-SAW) и конволюционна невронна мрежа (CNN). Този модел на машинно обучение е обучен да разпознава модели в хроматографските данни, които разграничават пробите на пациенти с Паркинсон от тези без заболяването.
В момента диагнозата на Паркинсон обикновено се основава на наблюдение на физически симптоми, които често се появяват едва след значителна невродегенерация. Ранното откриване е от ключово значение, тъй като повечето терапии само забавят прогресията на болестта, но не я обръщат. Традиционните диагностични методи като клинични скали и невроизобразяване могат да бъдат субективни, скъпи и да пропускат ранните стадии на заболяването.
„Този метод е малкомащабен, едноцентров експеримент в Китай“, отбелязва Донг. „Следващата стъпка е провеждане на допълнителни изследвания на различни етапи от заболяването, в множество изследователски центрове и сред различни етнически групи, за да се определи дали този метод има по-голяма практическа стойност.“
Ако бъде потвърден в по-големи проучвания, този евтин и неинвазивен скринингов инструмент може да революционизира ранното откриване на Паркинсон, позволявайки по-ранна намеса и потенциално по-добри резултати за милиони пациенти по света.