В значителен напредък за роботизираната манипулация, изследователи от лабораторията за компютърен дизайн и производство на роботи (CREATE) към EPFL разработиха роботизирана ръка, която може да хваща предмети с изключително човешкоподобни движения, възникващи спонтанно от самия ѝ дизайн, а не от сложно програмиране.
Ръката ADAPT (Adaptive Dexterous Anthropomorphic Programmable sTiffness) използва стратегическо разпределение на гъвкави материали – основно силиконови ленти, обвити около механична структура, и пружинни стави – за създаване на т.нар. от изследователите „самоорганизирани“ хващания. За разлика от традиционните роботизирани ръце, които изискват прецизна информация за позицията и свойствата на обекта, ADAPT ръката може да се адаптира към различни предмети с минимален вход.
„Като хора не се нуждаем от твърде много външна информация, за да хванем даден предмет, и вярваме, че това се дължи на гъвкавите – или меки – взаимодействия, които се случват на интерфейса между обекта и човешката ръка“, обяснява Кай Юнге, докторант под ръководството на проф. Джози Хюз в лабораторията CREATE.
Дизайнът на ръката е изключително ефективен, използвайки само 12 мотора, разположени в китката, за да управляват 20 стави. Останалият механичен контрол идва от пружини, които могат да се настройват по твърдост, и от силиконовата „кожа“, която може да се добавя или премахва. При тестове ADAPT ръката успешно вдига 24 различни предмета с 93% успеваемост, използвайки движения, които имитират естественото човешко хващане със 68% сходство.
Това, което прави разработката особено забележителна, е нейната програмна простота. Ръката се движи само през четири основни точки, за да вдигне предмет, като всички допълнителни адаптации се случват автоматично без допълнително програмиране – т.нар. „отворен цикъл“ на управление. Това позволява на ръката да адаптира захвата си към предмети – от единичен болт до банан – без нужда от препрограмиране.
Екипът на EPFL вече надгражда тази основа, интегрирайки елементи на затворен цикъл на управление, включително сензори за налягане в силиконовата кожа и изкуствен интелект. Този подход може да доведе до роботи, които съчетават адаптивността на гъвкавите материали с прецизен контрол, което потенциално би революционизирало начина, по който роботите взаимодействат с непредвидими среди или пространства, предназначени за хора.