Изследователи от Университета в Съри и Университета в Хамбург представиха революционен подход за обучение на социални роботи, който елиминира необходимостта от човешки участници в ранните етапи на разработка. Проучването, което ще бъде представено на тазгодишната Международна конференция по роботика и автоматизация на IEEE (ICRA), представлява значителен напредък в начина, по който се разработват и тестват социалните роботи.
Екипът е разработил динамичен модел за предсказване на зрителния път, който позволява на хуманоидните роботи да предвиждат къде хората биха гледали по време на социални взаимодействия. Използвайки два публично достъпни набора от данни, те демонстрират, че роботите могат ефективно да имитират човешки движения на очите без необходимост от наблюдение в реално време от хора. Този пробив е особено ценен, тъй като моделът запазва точността си дори в непредвидими среди, което го прави подходящ за реални приложения.
„Използването на роботизирани симулации вместо ранни човешки изпитвания е голяма крачка напред за социалната роботика“, обяснява д-р Ди Фу, съ-ръководител на изследването и преподавател по когнитивна невронаука в Университета в Съри. „Това означава, че можем да тестваме и усъвършенстваме моделите за социално взаимодействие в голям мащаб, което прави роботите по-добри в разбирането и реагирането на хората.“
Последиците от това изследване излизат далеч извън лабораторията. Като премахват тесните места, свързани с човешкото тестване, разработчиците могат значително да ускорят създаването и усъвършенстването на социално способни роботи. Това може да доведе до по-бързо внедряване в ключови сектори като здравеопазването, където социалните роботи все по-често се използват за подпомагане на пациентите и медицинските специалисти. В образованието тези роботи биха могли да предоставят персонализирани учебни преживявания, а в сферата на обслужването на клиенти – да осигурят по-естествени взаимодействия между хора и роботи.
Изследователите планират да разширят подхода си, за да изследват социалната осъзнатост при въплъщението на роботите и да тестват ефективността му в по-сложни социални среди с различни видове роботи. С напредъка на симулационните технологии се очаква допълнително да се оптимизира разработката на роботи, които могат смислено да взаимодействат с хора в ежедневни ситуации.
Тази иновация представлява важна стъпка към по-автономни процеси на разработка на изкуствен интелект, което потенциално може да трансформира начина, по който проектираме и внедряваме социални роботи в различни индустрии.