Развитието на изкуствения интелект в Китай достигна ключов момент, след като компании като DeepSeek и Qwen демонстрират възможности, които съперничат или дори надминават западните конкуренти, предизвиквайки утвърдената AI йерархия, доминирана от американски фирми.
Моделът V3 на DeepSeek, пуснат в края на 2024 г., впечатли AI изследователите с представянето си на често използвани бенчмаркове за език и логическо мислене. Според множество тестове DeepSeek-V3 превъзхожда Llama 3.1 на Meta и се изравнява с възможностите на водещи модели като Claude 3.5 Sonnet на Anthropic. Януарското издание на DeepSeek-R1 през 2025 г. – отворен модел, фокусиран върху математическо мислене и решаване на задачи – допълнително демонстрира напредъка на Китай в областта на AI.
Особено впечатляващи са постиженията на DeepSeek по отношение на ефективността. Въпреки че има спорове около точните цифри, DeepSeek първоначално твърди, че обучението на модела V3 е струвало около 5,6 милиона долара с използването на приблизително 2000 Nvidia H800 GPU – значително по-малко от сравними западни модели. Тази ефективност, независимо дали е постигната чрез иновативна архитектура, алгоритмични подобрения или други средства, може да доведе до промяна в икономиката на разработването на напреднал изкуствен интелект.
Напредъкът на Китай в AI е резултат от години стратегическо планиране и инвестиции. Националният план за развитие на изкуствения интелект от следващо поколение, приет през 2017 г., поставя AI като национален приоритет, подкрепен от регионални стратегии и държавно финансиране на рискови проекти. Този координиран подход води до впечатляващи резултати при патентите – между 2022 и 2023 г. Китай държи около 61-70% от издадените в света AI патенти, докато делът на САЩ е около 21%.
Въпреки това количеството не винаги означава качество. Американските AI патенти се цитират почти седем пъти по-често от китайските (13,18 срещу 1,90 средно на патент), което подсказва по-голям международен отзвук. Освен това само около 7% от китайските AI патенти се подават в чужбина, което повдига въпроси за тяхната глобална значимост.
Регулаторната среда в Китай също оказва влияние върху този напредък. Китайските компании се възползваха от регулаторна гъвкавост, която даде възможност на AI стартъпите да иновират, въпреки че все още трябва да се съобразяват с държавния контрол, особено по отношение на съдържанието.
С нарастващата конкуренция и двете страни продължават да инвестират сериозно в AI инфраструктура и развитие на таланти. Надпреварата за AI доминация има сериозни последици за технологичното лидерство, икономическия растеж и националната сигурност през следващите години.