EraDrive, обещаваща спиноф компания на Станфордския университет, спечели договор на стойност 1 милион долара от НАСА за разработване на авангардни AI технологии за космически приложения, което бележи важен етап за младата компания в конкурентния сектор на космическите технологии.
Основана по-рано тази година в Пало Алто, Калифорния, EraDrive е създадена от директора на Лабораторията за космически срещи (SLAB) Симоне Д’Амико, заедно с Джъстин Крюгер, постдокторант в SLAB, и Сумант Шарма, възпитаник на SLAB и бивш ръководител на автономните системи в стартиращата компания за градска въздушна мобилност Wisk, дъщерно дружество на Boeing.
Компанията се специализира в разработването на технологии за самоуправление на космически апарати с цел повишаване на ефективността и автономността на сателитите. „EraDrive разработва технологии за самоуправление на космически апарати с цел да предостави на всеки апарат възможности за автономия – от срещи и операции в близост, през обслужване, сглобяване и производство в орбита, до космическа осведоменост, мониторинг и управление на космическия трафик“, обяснява Д’Амико. „На практика EraDrive не само прави всеки апарат автономен, но и го прави осъзнат за заобикалящата го среда.“
По силата на директния договор с НАСА, EraDrive ще разработи софтуер и услуги за проследяване на сателити и космически отпадъци чрез звездни тракери на рояка Starling на НАСА. Технологията надгражда работата на Д’Амико в Станфорд, където той е доцент по аеронавтика и астронавтика и основател на SLAB.
Технологията на EraDrive обещава да намали риска от сблъсъци и да подобри националната сигурност, като разкрива орбитите на потенциално опасни космически апарати. Автономната навигация, базирана на компютърно зрение, освобождава сателитите от зависимостта от GPS или наземни станции за информация относно позиция, навигация и време.
Истинският потенциал, според Д’Амико, се крие в масовото внедряване на технологията EraDrive, която ще направи сателитите „осъзнати за заобикалящата ги среда и ще им даде възможност да навигират и контролират движението си спрямо други космически обекти“. Тази способност ще позволи обслужване в орбита, генериране на слънчева енергия в космоса и прецизно дистанционно наблюдение – критични иновации за очакваните 30 000 до 50 000 сателита в орбита до 2030 година.
Този договор с НАСА е сериозно признание за университетските AI изследвания, които намират търговско приложение, и подчертава продължаващия силен инвестиционен интерес към AI стартъпи, фокусирани върху космически приложения, въпреки зрялостта на пазара.