Екип, ръководен от професор Даниел Лидар от Университета на Южна Калифорния, постигна това, което експертите наричат „светия граал“ на квантовите изчисления: първото безусловно експоненциално ускорение спрямо класическите компютри. Използвайки 127-кубитовите квантови процесори Eagle на IBM, изследователите демонстрираха този пробив чрез решаване на вариация на проблема на Саймън, считан за предшественик на алгоритъма за факторизация на Шор.
Резултатите, публикувани в Physical Review X на 5 юни 2025 г., представляват фундаментална промяна в практическите възможности на квантовите изчисления. „Експоненциалното ускорение е най-драматичният тип ускорение, което очакваме да видим от квантовите компютри“, обяснява Лидар, който е и съосновател на Quantum Elements, Inc.
За разлика от предишни твърдения, изискващи недоказани предположения за класическите алгоритми, това постижение се счита за „безусловно“ – тоест квантовото предимство не може да бъде оспорено или отменено. Изследователите са приложили усъвършенствани техники за корекция на грешки, включително динамично декуплиране и смекчаване на грешки при измерване, за да постигнат надеждни резултати въпреки присъщия шум в съвременните квантови системи.
В други значими развития в сферата на изкуствения интелект Google DeepMind представи AlphaGenome – мощен нов AI модел за анализ на ДНК последователности. Системата може да обработва до един милион ДНК букви едновременно и да предсказва хиляди молекулярни свойства с резолюция на единична двойка бази. AlphaGenome е достъпен чрез API за некомерсиални изследвания и цели да хвърли светлина върху това как генетичните вариации влияят на регулацията на гените и механизмите на заболяванията.
„Това е един от най-фундаменталните проблеми не само в биологията – а и в цялата наука“, казва Пушмит Кохли, ръководител на AI за наука в Google DeepMind. Моделът надгражда предишната работа на DeepMind в областта на геномиката и допълва AlphaMissense, който се специализира в протеин-кодиращите региони.
Междувременно Microsoft обяви на 2 юли, че ще съкрати 9 000 работни места в световен мащаб, което представлява близо 4% от работната ѝ сила. Това следва по-ранни съкращения на 6 000 позиции през май, с което общият брой съкратени през 2025 г. надхвърля 15 000. Съкращенията идват на фона на ангажимент на Microsoft за капиталови разходи в размер на 80 милиарда долара за фискалната 2025 г., насочени основно към развитие на инфраструктура за изкуствен интелект.
Този момент отразява по-широкото предизвикателство пред технологичните компании, които балансират между масивни инвестиции в AI и оптимизация на работната сила. Главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела наскоро отбеляза, че до 30% от кода на компанията вече се пише от AI инструменти, което сигнализира за преход към по-автоматизирани операции.