Изследователи от Университета в Бристол представиха революционен подход към социалната роботика, вдъхновен от терапията с коне, който може коренно да промени начина, по който роботите взаимодействат с хората в терапевтична среда.
Екипът, ръководен от Елън Уайър от Факултета по наука и инженерство на Бристол, установи, че терапевтичните роботи не трябва да функционират като пасивни спътници, а като активни сътрудници, подобно на терапевтичните коне. Тези роботи са проектирани да отказват взаимодействие, когато потребителите са стресирани или неспокойни, като реагират положително само когато човек демонстрира спокойствие и емоционална регулация.
Проучването, представено на конференцията CHI '25 за човешки фактори в компютърните системи в Йокохама, поставя под въпрос традиционната философия при дизайна на социални роботи. Сегашните модели обикновено дават приоритет на послушанието, предсказуемостта и комфорта на потребителя, но изследователите препоръчват терапевтичните роботи да проявяват по-голяма автономност, вместо едностранчиви прояви на приятелство и подчинение.
Иновацията черпи вдъхновение от интервенциите с помощта на коне (Equine-Assisted Interventions, EAIs), при които хората комуникират с конете чрез езика на тялото и емоционалната енергия. В тези терапии, ако някой се приближи с напрежение или емоционална неуравновесеност, конят отказва да следва неговите сигнали. Когато човекът стане спокоен, ясен и уверен, конят реагира положително. Този ефект на „живото огледало“ помага на участниците да разпознаят и коригират собствените си емоционални състояния, подобрявайки вътрешното си благополучие и социалните си взаимодействия.
Проектът представлява значителен напредък в технологиите за лечение на психично здраве. Воден от Уайър, изследователският екип е вдъхновен от EAIs – добре утвърдени допълващи практики, които съчетават физическа активност с когнитивна стимулация. Тези интервенции са особено ценни за хора с ПТСР, травми или аутизъм, които срещат трудности с традиционните вербални терапии.
Този подход има преобразяващ потенциал за роботизираната терапия, като помага на потребителите да развият самоосъзнаване и умения за саморегулация. Извън терапията, концепцията може да повлияе на взаимодействието човек-робот в други области, като обучение на роботи за развитие на социални умения, емоционален коучинг и управление на стреса на работното място. Остава ключов въпросът дали роботите могат наистина да възпроизведат – или поне да допълнят – емоционалната дълбочина на взаимодействията между хора и животни.
Уайър отбелязва, че отвъд терапията концепцията има по-широки приложения, тъй като емоционално отзивчивите роботи могат да се използват в образованието, за благосъстояние на работното място и за обучение по социални умения при хора с невроразнообразие. Макар да не е ясно дали роботите могат напълно да възпроизведат емоционалната дълбочина на взаимодействието човек-животно, изследователите вярват, че те все пак могат да играят значима роля в подкрепата на емоционалното благополучие, особено в ситуации, където традиционната терапия не е достъпна.