RAND Corporation публикува мащабен анализ на стратегията на Китай за изкуствен интелект, който разкрива както силните страни, така и уязвимостите в стремежа на Пекин да доминира в световния ИИ до 2030 г.
Докладът, озаглавен „Пълният стек: Еволюиращата индустриална политика на Китай за ИИ“, е публикуван през юни 2025 г. от изследователите Кайл Чан, Грегъри Смит, Джими Гудрич, Жерар ДиПипо и Константин Ф. Пилц. Той предоставя задълбочен преглед на това как Китай прилага индустриални политики по цялата технологична верига на ИИ – от полупроводниковите чипове до приложенията.
Изследователите заключават, че индустриалната политика на Китай в областта на ИИ вероятно ще ускори бързия напредък на страната, особено чрез подкрепа за научни изследвания, развитие на таланти, субсидирани изчислителни ресурси и приложения. Китайските ИИ модели намаляват разликата в представянето спрямо водещите американски модели, а внедряването на ИИ в Китай бързо нараства в различни сектори – от електрически автомобили и роботика до здравеопазване и биотехнологии.
Въпреки това докладът идентифицира значителни предизвикателства пред амбициите на Китай в областта на ИИ. Страната контролира едва около 15 процента от общия световен изчислителен капацитет за ИИ, в сравнение със 75 процента за САЩ. Това показва сериозен недостиг на изчислителна инфраструктура, който държавната подкрепа се опитва да компенсира. Финансирането от Пекин за фундаментални изследвания в университети и държавно подкрепени ИИ лаборатории е посочено като ключов фактор за развитието на индустрията.
Основна пречка, подчертана в доклада, е зависимостта на Китай от чуждестранни технологии. На заседание на Политбюро през април 2025 г. президентът на Китай Си Дзинпин подчертава „самостоятелността“ и създаването на „автономно контролируема“ екосистема за хардуер и софтуер за ИИ. Пекин подкрепя разработването на местни алтернативи на графичните процесори на Nvidia, като серията Ascend на Huawei, които изостават по производителност и обем на производство. Тази зависимост от по-малко и по-слаби чипове принуждава китайските компании да разпределят ограничено изчислителната мощ, което ограничава броя и мащаба на обучителните и внедрителните задачи за ИИ модели.
За да заобиколят американските експортни ограничения, китайските ИИ компании прилагат различни стратегии, включително складиране на чипове, контрабанда и изграждане на центрове за данни по целия свят – от Мексико до Малайзия. Въпреки че държавната подкрепа повишава конкурентоспособността и ускорява напредъка, предизвикателства като американския експортен контрол и неефективното разпределение на ресурсите могат да възпрепятстват растежа. В крайна сметка докладът заключава, че развитието на ИИ в Китай вероятно ще остане близък конкурент на САЩ, движено от комбинация от държавна подкрепа и иновации в частния сектор.
Докладът отбелязва, че китайските политици не са фокусирани единствено върху „спечелването на надпреварата към AGI“ (макар че някои технологични компании са). Вместо това те изграждат световно водеща и устойчива ИИ индустрия, която да стимулира производителността в цялата икономика, с особен акцент върху „твърдите“ технологични приложения като роботика и индустриална автоматизация. Този стратегически подход отразява дългосрочната визия на Китай за технологична самодостатъчност и икономическа трансформация чрез ИИ.